Наблизо е някъде, почти навсякъде около селото се простира.
Животни на паша преживят, щурците пеят си песните, може нещо да настъпиш,
но можеш и да си полегнеш и да гледаш, накъде ти видят очите,
все едно и също се вижда – колко лесно е да живееш добър живот,
когато наблизо е селото.
И да слушаш как блеенето се превръща в мелодия,
да се местиш по сянката на самотното дърво,
пуснало корени там, единствено за да те пази от слънцето.
Друга работа няма.
Клонките вятър ги вее на бял кон, тревите танцуват
със него и всичко е толкова, толкова леко.
Далечината е красива картина и хем е далече, хем е точно
в сърцето - полето, което говори с момчето на някакъв
наш диалект - „„Я съм бил тогава.“.
Голям, колкото да побира животни, внуци, градина.
Орех, под който са сладки вечерите.
Ябълки, с които понякога хранят прасетата.
Котета мяукат, плаши ги куче,
пази, така е научено. Има къде да разпънеш
одеало, да седнеш с родата,
да се раздумате.
Да си кажете каквото имате да си казвате и всичко друго.
Вечерите е пълен със светулки и падат звезди
направо в очите.
Почти е природа, напълно е село. И всеки ден е добър,
когато с боси крака настъпваш тревата му.
Когато е сутрин, когато има роса и те кара
да вярваш, че вечно е лятото.
Има моми в наше село.
Градски са, да, но като дойдат да си видят
родата, в миг се превръщат в истински селянки.
Сядат да чистят боба на двора, поливат градините,
нямат умора. Млади и пъргави, правят салати,
режат домати, пълнят буркани, пеят с душата.
Песните са научили от своите баби,
чуват се чак до мегдана.
Сила дават на цялото село и всеки, дори да пее фалшиво, припява.
И като свърши тяхната песен се знае, зимата идва,
а те са отишли обратно в града. Тишина е.
Голям и стар, почти на възрастта на всеки дядо.
Видял е старо, видял е младо да се върти около него
и да пита, и да пипа. „„Не е готово още, седи мирен.“
Стои казанът и не мърда, ври, кипи и прекипява.
Слуша как му баят баби, как се канят дядовците
с филии, как му пукат съчките и чува
зимата, че идва. Пълен е с истории,
пълен е с буркани.
Всичко иска да разкаже, но не може, ням е.
Без да знае обаче, разказва.
Приказките му се чуват чак в града -
филия по филия и буркан по буркан.
Селото прославят, градски хора го обичат,
градски хора хвалят и мечтаят някой ден
да се превърнат в селяни. Да е спокойно,
вкусно, леко ежедневието им.